Никополският окръг и неговият списък са първите места, където името на село Деветаки се среща при един опис от 1479-та година, като по това време страната ни се намира под турско робство. Селището представлява тимар, което означава място с феодално управление, в което има 22 на брой домакинства и 14 антични селища. Деветашката пещера било най-значимото от тези селища и когато общо девет селища се вливат, се ражда името на селото, с което го познаваме и днес. 1876 декара е общата площ на мястото, върху което то се разполага, а надморската височина при различни точки варира от 300 до 450 метра. Средната годишна температура надвишава съвсем малко единадесет градуса, а климатът се характеризира с умереноконтинентални елементи. Малко над 12 000 декара от землището на селото са заети от гори и преобладават основно два вида в лицето на дъб и габър. Зайци, елени, сърни, диви свине и яребици са сред животинските видове, които се срещат по тези места.
В Деветаки има 24 местности и 93 махали, които днес имат еквивалента на ниви, а не на места, в които има къщи с живеещи в тях хора. 13 на брой са лозовите масиви, а ливадите са с една повече от лозята. Пасищата са 27, а броят на кошарите за съответните животни – двойно повече. Едва през 1936-та година в селото може да се каже, че е имало много хора – 2095. Постепенно след това започва да се усеща намаляване на населението и към днешна дата то може да се похвали едва с население от 175 човека, което ясно показва проблемите с демографския срив в цялата страна. От забележителностите с културен и природен характер на първо място е пещерата с името Деветашка, но има и няколко реки, намиращи се под земята. Къща на местен жител през 1861-ва година се превръща в сградата на първото за селото училище, където децата започват своето образование. Една година след освобождението на страната от турско робство отваря врати ново училище, а още веднъж то е обновено през 1933-та година. За съжаление и сега училището не функционира, като главната причина е липсата на достатъчно ученици.
На 11 май 1868-ма година в Деветаки се открива православен храм, който е посетен главно от богомолци. Земеделието и животновъдството са двата основни отрасъла, с които се занимава местното население, а от занаятите се дава предимство на дърводелството и бъчварството. Всички тези хора, занимаващи се с дейностите, са по характер дребни занаятчии и търговци. Освен тях, се развиват още бакърджийството и терзийството, което всъщност означава шивачество. За древния произход на селището най-ясно подсказва старобългарският щит, който днес е утвърден като емблема на селото. Също така този щит символизира българската приемственост и държавност и по форма е заоблен точно като терена, на който се разполага селото. Стилизирана графична рисунка на входа на Деветашката пещера е един от главните компоненти в щита, а тази пещера и до днес си остава най-голямата на територията на Източна Европа. Над името на пещерата ясно се вижда изобразен прилеп с разперени криле, символизиращ закрилата над селото.
